30.01.2016 г., 11:00

Съжителство

533 0 7

Било е "съжителство"

с османците истински братя

под султанско крило-попечителство

с умиление ни нарекли "раята"

 

Ботев и Левски-читаци

Каравелов,Раковски-душмани

живели сме бейски в конаци

живот без робство,забрани

 

С гордост от нас, деца еничари

посрещали с "евалла" баши бозука

в хареми, само моми избрани

пращани с радост, наслука

 

Тъй е било цели пет века

ще помним вечно,хаир ни остана

главата наведена,душата ни мека

защо ли в Батак все бие камбана?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

А ще ми казват, че е било "време разделно".

Коментари

Коментари

  • Исмаил,Лейди,Роси,Цвети,Пепи благодаря ви за написаното от вас.Почувствах вашата съпричастност и усетих българското във душите ви.Поздрави на всички!
  • Приеми моите поздрави Гавраиле, аплодисменти за творбата. Хубав ден ти желая!
  • Не трябва да се делиме! Всички сме едно цяло! Трябва да сме хора, преди всичко! Харесах!
  • Споделям и те поздравявам за творбата!
  • Иска ми се, да взема отношение по темата, но имайки предвид името ми, един съоткровенец, ,,патриот" ми каза, че понякога се опитвам, да съм ,,по- голям католик от папата" и ще се въздържа, но силно аплодирам!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...