Сълза на самодива
СЪЛЗА НА САМОДИВА
Прозрачна капка в чашката на цвете -
отронена сълза на самодива.
Кажи, не е ли твоята, поете?
Тя тъжна ли е или е щастлива?
Или е стих сълзицата - от рана.
Щом плакал си, дали е отболяло?
През целия живот като камбана
сърцето ти при удар е звъняло.
По залез цветето затваря листи
и сгушва капчицата като бебе.
Те като девствено небе са чисти.
Поете, също ти... така потребен...
Че вместо нас ти плакал си горчиво.
(Очите ни от суша все са слепи).
Но видим ли оная самодива,
навярно ще родим душевен трепет
и всеки ще намери малко цвете
и там сълзицата си ще отрони -
за мъничко поне ще сме поети.
А цветето до края ще ни помни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Върбан Колев Всички права запазени
