Сълза на самодива
СЪЛЗА НА САМОДИВА
Прозрачна капка в чашката на цвете -
отронена сълза на самодива.
Кажи, не е ли твоята, поете?
Тя тъжна ли е или е щастлива?
Или е стих сълзицата - от рана.
Щом плакал си, дали е отболяло?
През целия живот като камбана
сърцето ти при удар е звъняло.
По залез цветето затваря листи
и сгушва капчицата като бебе.
Те като девствено небе са чисти.
Поете, също ти... така потребен...
Че вместо нас ти плакал си горчиво.
(Очите ни от суша все са слепи).
Но видим ли оная самодива,
навярно ще родим душевен трепет
и всеки ще намери малко цвете
и там сълзицата си ще отрони -
за мъничко поне ще сме поети.
А цветето до края ще ни помни.
© Върбан Колев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поредния силен стих!
-
Към Вяра и Жанет,много съжалявам ако съм Ви засегнала с нещо! Първо не познавам автора,за да си оправям лични отношения и второ не налагам мнението си на никой.Просто това е моята оценка.
-
Много красиво..
-
"усмивката е веселата смърт на поета" В случая и реципрочното е важимо.
Харесах!!! -
Ели, имаш цели още три за нехаресване, ми наваксай си де
Човека коментираш ти, не стиховете му
-
Слабо стихотворение!
-
Ще помни ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
