Бавно преплува в морето,
с отронени въглени в сърцето.
Недоизпети слова,
капка в морето не оцеля.

Не затваряй вратата,
тя е благословия за мечтата.
Не пали огън, за да стопли душата,
а намери своя пожар, в красотата.

И да залезе луната –
огромна с лъчите на душата.
Верен спътник и остани,
за да изгрее богата.

Сълзите на морското дъно...
грабват вълните.
И с житейския опит
оставят, въглени в душите.