Сън
СЪН
Къде си роден... коя мадона ти даде живота,
кой ангел небесен ти вдъхна душата,
коя орисница те ориса в люлката още,
кого първи дари с усмивка...
Как си мечтая да ги познавах,
да целуна земята под техните стъпки,
тихо да им прошепна как те обичам,
ръцете им да почувствам върху моите длани.
Как исках да прегърна жената, която
ти даде живота, която с треперещи пръсти
погали детето, дари му своята обич,
целуна го нежно, запя му, научи го на любов!
Знам, че нея я няма, отиде си вече, но ти не тъгувай,
моя любов... знаеш ли... тя беше при мен, каза ми нещо,
беше нежна, ефирна, щастлива, пое ми ръката, както
мечтаех и ме погледна с твойте очи...
Веднага разбрах какво ми говори, как омайно
достигаха думите ù до мен, галеха ми душата
с най-ласкава обич, когато я чух да изрича -
сега само твой е, пази ми го ти!
Поисках да я докосна, тя беше толкова крехка -
бял порцелан, изваяна статуетка от незнаен творец,
усмихна се леко, пристъпи напред и пак ми подсказа -
о, не, мила, не мен... прегръщай го него...
Тръгна си леко, както беше дошла.
Останах след нея да гледам в безкрая,
но колко щастливо бие сърцето ми в този миг само,
защото съм сигурна вече... тя те остави на мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Пенкова Всички права запазени
