Вървя по непознати земи,

стъпвам плахо, но знам,

че ти ще си там и ме чакаш,

с копнеещи ръце за прегръдката ми.

По пътя съзирам непознати очи,

лица и хора с различни души,

подминавам ги безразлично устремен,

усещаш, че се доближавам до теб.

Сърцето забива още по-силно,

с всяка следваща крачка към теб,

очите въртят се игриво,

нетърпеливи да те видят пред мен.

Ето пред мене вече си ти,

спокоен съм, а не както преди,

окован в прегръдките ти оставам

и времето спира да се върти.

Отдалеч усилващо долавя се шум,

познатата аларма от часовник звъни

и всичко започва да бледнее пред мен.

Сън е било. Не искам да отварям очи!