Сън
711
0
1
Сънувах те,
сънувах теб и мен.
Бяхме истински щастливи.
Ти се беше сгушила във мен,
а аз - със топли чувства напоен,
като пръст след дъжд пороен,
валял ден след нощ и ден...
Наоколо се носеше дъхът на вятър освежен,
галещ нежно всяка част от теб и мен.
Слънцето сплиташе своите светлини
със тези на черните ти коси,
а очите ти... в тях блестяха искри,
искри - превръщащи се в плам,
плам - разтапящ моя блян,
който веч‘ не беше блян,
...или поне не дотам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Николов Всички права запазени
