Сън

Часовника тик-така,
А времето лети,
Душата ми се пита,
Къде си ти, къде си ти?

Денят е вече нощ,
Сърцето ми безцелно скита,
Сънувам ли – или си лош,
Това душата ми се пита?!


Събуждам се с крясък,
Студена пот по тялото ми мина,
Къде е онзи блясък,
Къде е той, къде замина?...

Очи затварям - става мрачно,
Лицето ти стои пред мен,
Сърцето ти – така прозрачно,
А ти изглеждаш наранен?

Нима сгреших, че те обикнах,
Това се пита моето сърце,
Нима и ти не ме обикна,
Помилвах те с пламенни ръце...

Лицето ти обаче бе студено,
Уплаших се – нима това не беше ти,
Загледах се в тебе уморено,
Запитах се къде си истинският ти?

Зададох си въпроса,
Помислих и си отговорих,
От мислене и от умора,
Очите си затворих...

След миг погледнах,ти до мене спеше,
и тялото ми топлеше с твоите две ръце
помилвах те лицето ти гореше,
събудих се и кротко стана моето сърце.