сън
Сънувах те и в съня ми ти героят беше,
сънувах те и в съня ми ти до мен лежеше,
лицето ти прекрасно, мило, аз галех го с ръка,
очите ти жадно гледаха към мен,
а аз исках да останем все така.
Ти с целувка ме дари в тъмнината,
целувка, тъй страстна и опасна,
а през прозореца навън ни се любуваше луната.
Сърцето ми туптеше с ритъма на твоето сърце,
а дъхът ми спря, щом обгърна ме с двете си ръце.
Мрак, звезди, красиво подредени по небето,
те не знаят може би, че след това остава болката в сърцето,
когато от съня събудиш се в един момент,
и си спомниш ти от него всеки елемент.
Не искам да отварям аз очи,
зная, зная колко ще боли,
защото връщам се в действителността,
нямя го героят, няма ласки,
и в съня останала е любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидка Петрова Всички права запазени
