сънувах себе си...
сънувах себе си,
в реалността...
и живота във съня
пак с мен се подигра...
излизаха грешките ми
в този разказ, погълнат
от мрак и тишина,
и молех се в съня си
животът ми да спре,
а бяха толкова ранени мойте нозе...
бях толкова различна,
не можех себе си да разбера,
мъчех се от клетката да се измъкна,
но някак слагах още катинари,
себе си зазидвах
в кула от кошмари...
кошмари, които не напускат съня
ми и до днес,
но във тези тихи нощи,
сънувах себе си
и пътеката, която извървях,
пътят, по който плачех, страдах
и горях...
в реалността...
и живота във съня
пак с мен се подигра...
излизаха грешките ми
в този разказ, погълнат
от мрак и тишина,
и молех се в съня си
животът ми да спре,
а бяха толкова ранени мойте нозе...
бях толкова различна,
не можех себе си да разбера,
мъчех се от клетката да се измъкна,
но някак слагах още катинари,
себе си зазидвах
в кула от кошмари...
кошмари, които не напускат съня
ми и до днес,
но във тези тихи нощи,
сънувах себе си
и пътеката, която извървях,
пътят, по който плачех, страдах
и горях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весинцето без такава Всички права запазени
