Сънувана любов

За тебе мисля, но в съзнанието ми

лице май друго се явява,

уж същата усмивка и очи,

но вече не си ти.

Ти бягаш, а той все до мен застава.

Ти караш се, той хвали ме

или просто си мълчи.

Подкрепя ме и сили

той ми дава

и кара ме напред да продължа.

Понякога обърквам се -

двама ли живеят в твоята душа?

Ти кой си?

Или просто аз сънувам?

Или съм хваната във мрежата

на вечността,

в която Времето не съществува

и хората се срещат

не само тук или сега

и няма бъдеще и минало,

а всичко просто семе е на любовта?

В света различен, в който

аз живея - ти друг си,

ти  си моят брат,

в реалността различен си -

тук си просто

мой познат.