СЪНУВАНЕ
Тихо пак при мене се завръщаш,
щом лампите в квартала мрак покрие.
Влизаш без да чукаш в мойта къща,
до мен присядаш - за да ме завиеш.
Усмихваш се, а погледа ти пари.
Сърцето ми забравя да пулсира,
а ти мълчиш. Само ме изгаряш.
В теб и мрака влюбено се взира...
Мисълта, че скоро ще просветне
прогони те... В стаята те няма...
Доспивам сам - с надеждата за сетне
в съня със теб отново да сме двама.
А сутринта, в кафето недопито
ще търся с аромата ти прилика...
На бавни глътки аз ще го допивам,
а мисълта при мене ще те вика.
Но чуя ли те пак по GSM-а,
гласа ти щом ухото ми погали,
ще те целуна. Тайно. Ще те взема.
Дали ще разбереш това - едва ли!
Мечтател за любов съм аз, а ето
самата ти това дори не знаеш...
Да... Търся не букет, а свойто цвете-
като го няма също да ухае!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
