U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
1.09.2007 г., 13:04 ч.

Сърце 

  Поезия
763 0 6
Помниш ли какво ми обеща
онази юлска нощ,
заровен във косите ми?
Със  колко истинност закле се в любовта,
че няма да излъжеш никога?
И как в ръцете ми като дете заспа...
а аз те гледах във нощта, притихнала
и се усмихнах,
ти не ме видя,
усмихнах се на блясъка в очите ти
и пожелах си - нека е така!
Повярвах ти,
и май че те обикнах...

И виждам тази вечер блясъка познат -
в очите лъжеш ме като в онази лятна нощ,
а аз ти се усмихнах.
Не видя.
Усмихнах се в сърцето си, дълбоко,
дори коварно аз му се присмях,
че вярва толкова наивно и безропотно
а идва ден, във който заболя,
разби се - нека е така!
И даже заслужава още
за сляпата си вяра да плати,
а то, разплакано като дете, замлъкна
и счупено от мъката изохка.

Търпи сърце, мълчи сега,
а утре, щом те преболи,
да знаеш:
в една душа не стига любовта,
да топли две тела
и обичта на заем бе,
измръзнало бе - тя те сгря
и време е да стопли друго.
Не викай в скръб,
мълчи сега!
Това ще те кали.


Без друго
е по добре, че го разбра,
за следващи любови лудо
не ще повярваш в думите така,
търпи и стискай зъби,
ще ти мине!
И с нови сили пак ще бъдеш влюбено,
но не тъй детски и наивно,
не така.
Мълчи и трай, и чакай чудо...
времето по малко ще лекува
и само белезите ще личат,
за твойта сляпа вяра
и безумие,
че си платило най-високата цена.

© Кристина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??