15.04.2010 г., 10:57 ч.

Сърце на тресавище 

  Поезия
719 0 2


Земя камениста, погълнала  кости...

Повяхва  лицето от тлееща грешност.

Поникнало цвете в сърце на тресавище,

разкъсва душата на хиляди части.

 

Заключих сърцето в мъгли от стенание.

И хлопнахме двери в студените клони.

Пребродихме огън, убихме  страдание

и хвърлихме брадви, забити във демони.

 

Разкъсана памет главата извръща.

Изгрява луна в разкривена могила.

Земята   смирено калта ни поглъща

и само тревата висока тъгата покрива.

                        

01.03.08 г.

© Василена Костова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??