Сърце на тресавище

15.04.2010 г., 10:57 ч.

Поезия

851 0 2

Земя камениста, погълнала кости...

Повяхва лицето от тлееща грешност.

Поникнало цвете в сърце на тресавище,

разкъсва душата на хиляди части.

Заключих сърцето в мъгли от стенание.

И хлопнахме двери в студените клони.

Пребродихме огън, убихме страдание

и хвърлихме брадви, забити във демони.

Разкъсана памет главата извръща.

Изгрява луна в разкривена могила.

Земята смирено калта ни поглъща

и само тревата висока тъгата покрива.

01.03.08 г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.