12.06.2008 г., 16:18 ч.

Сърцето 

  Поезия » Любовна
804 1 2

Сърцето, казват, най-мъчително умира -
парченца се отронват като есенни листа,
кръвта му като дъжд се стича и не спира,
ала не отмива се лицето на смъртта...

 

 

Тази нощ и моето погребвам...
Отдавна вече готвя се за този миг!
Вещи стари, свита в ъгъла разтребвам,
вехти снимки с твоя лик...



Ще ги сложа в старата кутия
с подаръците, купени за теб...
снимките ти, спомените там ще скрия
и стиховете - всичките за теб...



Ще ги оставя пред вратата
и случайно някое дете
ще ги намери и ще разбере съдбата
на едно разбито, женско сърце...



А казват, че сърцето най-мъчително умира -
парченца се отронват като есенни листа,
сълзите ронят се една след друга и не спират...
остава само празнота...

© Миа Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много истина...много страст
  • Хареса ми рамката на стиха - много оригинално!!!

    А казват, че сърцето най-мъчително умира -
    парченца се отронват като есенни листа,

    Много истинско... не погребвай своето, а го подхранвай със стиховете си, защото то им дава живот и същевременно - те на него... Очарована съм от стиха ти!
Предложения
: ??:??