Сърцето
Сърцето, казват, най-мъчително умира -
парченца се отронват като есенни листа,
кръвта му като дъжд се стича и не спира,
ала не отмива се лицето на смъртта...
Тази нощ и моето погребвам...
Отдавна вече готвя се за този миг!
Вещи стари, свита в ъгъла разтребвам,
вехти снимки с твоя лик...
Ще ги сложа в старата кутия
с подаръците, купени за теб...
снимките ти, спомените там ще скрия
и стиховете - всичките за теб...
Ще ги оставя пред вратата
и случайно някое дете
ще ги намери и ще разбере съдбата
на едно разбито, женско сърце...
А казват, че сърцето най-мъчително умира -
парченца се отронват като есенни листа,
сълзите ронят се една след друга и не спират...
остава само празнота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миа Всички права запазени
