Исках да бъда звезда,

после исках да съм слънце в нощта,

исках да бъда толкова много неща,

но никога не бях помисляла това,да бъда другата жена.

Чаках да спре да боли,чаках,но всичко бе както преди.

Любовта ми превърна се в грях,защото скрих,хвърлих в очите ти прах.

Но какво да направя сега,какво като в мене има само тъга?

Да продължа да обичам една лъжа,да държа в окови смирена душа?

Пак е нощ и в мене пак е тъмно,пак боли и плачат две очи,

сълза след сълза,като тиха река,плача,а не мога да спра.

И ти недей опитва,не бърши с ръце сълзи щом сърце ги гори.

Остави ме да плача,поне това за мене направи,

остави ме,не гледай как ме боли,не поглеждай,това искаш нали,

да няма сърце,да не казваш повече “Не”,сякаш с това всичко ще умре.