Сърцето ми зове
Исках да бъда звезда,
после исках да съм слънце в нощта,
исках да бъда толкова много неща,
но никога не бях помисляла това,да бъда другата жена.
Чаках да спре да боли,чаках,но всичко бе както преди.
Любовта ми превърна се в грях,защото скрих,хвърлих в очите ти прах.
Но какво да направя сега,какво като в мене има само тъга?
Да продължа да обичам една лъжа,да държа в окови смирена душа?
Пак е нощ и в мене пак е тъмно,пак боли и плачат две очи,
сълза след сълза,като тиха река,плача,а не мога да спра.
И ти недей опитва,не бърши с ръце сълзи щом сърце ги гори.
Остави ме да плача,поне това за мене направи,
остави ме,не гледай как ме боли,не поглеждай,това искаш нали,
да няма сърце,да не казваш повече “Не”,сякаш с това всичко ще умре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манчева Всички права запазени
