bogpan (Божидар Пангелов)
118 338
18.09.2006 г., 11:22 ч.

Със цялата тъга на чужденеца 

  Поезия
786 0 14
“Ти ще ми подариш един Париж

със цялата тъга на чужденеца.”

to4ka



Той търси работа,

а няма риза,

Роза

и очакване дори във джоба.

Дали понякога не се привежда,

да погледне как минава бавно Сена?

Дали е хладно?

(тази мисъл е на автора).

Във този цирк проблясват само

сините отблясъци на нОжовете,

(които вчера са заложени).

Това е френски филм.



Париж е малко

за една тъга

и нищо.



Пред ръката ти.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Laska (Ласка Александрова) Сериозен подход, който не може да не се адмирира. Отдавна не бях виждал някой да се връща назад да чете по-стари като време произведения. Благодарност!
  • "Париж е малко
    за една тъга
    и нищо.
    Пред ръката ти."

    Хареса ми!
  • Прекрасно е и ужасно пленяващо!
  • интересно...
  • Donnerjack (Донърджак ) Радвам се, че споделяте това мнение- Ако Ви попадне, ще Ви моля да намерите начин да го качите някъде. Желая успех!
  • Благодаря, г-н Чинаров. Приятно е да се прочете една спокойно и уравновесено мнение, за нечие творчество и най-вече добронамерено.
    Желая Ви добро здраве!
  • Беше истинско удоволствие да прочета стиховете Ви, г-н Пангелов! Въпреки горчивия привкус, който оставят. Или може би именно заради него! Моите почитания!
  • жалко, че става дума за филм...
    но както и да е. Стихът е експресивен, което е рисковано, но си се справил добре. Но трябва да внимаваш с експресиите, защото често подвеждат и се стига до стихове тип Септември. Иначе е хубаво.
  • Що, пречи ли ти? Ако не даваш, поне ще гледам френски филми, те ми харесват. Впрочем, случайно в бързината да си разбрал, че става въпрос за филм?
  • Е, може и да отида..никога няма да откажа пак, стига да платиш!
  • Дали съм я виждал ,ли не, живял ли съм или не..това няма нищо общо.
    Ако имаш нещо да кажеш намери адекватния израз, пък тогава...
  • Веси - това е един разкошен френски филм, за един човек, който в живота си се издигаше и пропадаше ( най - добрия в мятането на ножове, в цирка)
    и едно момиче, което не знаеше къде е...
    Препоръчвам, ако още го дават на всеки, който има тънка чувствителност.
  • Тъжно...
    Прозвуча ми тъгата на емигранта
    Не знам защо?
  • Тъжен стих...
    Това не е мечтан живот.
    Това е самота...
    и болка и тъга.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??