сътворих се в отчаяние

12.04.2008 г., 0:13 ч.

Поезия » Любовна

551 0 0

Вик, разкъсващ тишината,
едно сподавено "не"!
Една сълза, скрила се в мрака,
поредното добро дете!

Спомени разпилени,
прах от горели илюзии,
мечти изпепелени,
заблуди хиляди, а не амбиции!

Умирах и прераждах се безмълвно,
горях и молех се на пръсти,
не бе живот с възраждане,
а писък от абортно раждане!

Не бе любов, а болка,
не бе ти обич, а само грях,
не исках да слагам края,
неистово за теб горях!

Не бе ти обич, беше страх,
описах те в едно мълчание,
донесе ми пореден крах,
едно поредно разкаяние!

Не ми дари дори и щастие,
а само мъничко наслада,
а сърцето ми гори на клада,
самотата трака с пръсти!

Аз чаках те, но теб те няма,
уж обичаше душата ми,
повярвах ти - безумна вяра,
тръгвам си, а ти - почакай си!

Не ще да се обърна пак назад,
за да ме завърнеш монотонно,
сътворих се в отчаяние,
за да не открия пак надежда!

Не ще поискам да се върна,
пътят ни не е един,
аз знам, за теб ще съм поредна,
един твой жалък идеал - недостижим!

Опитах, разбери ме,
може би те оправдавах,
но стига вече, дори глупакът
грешките си не повтаря!

Сега отивам си, не ми ли вярваш,
повярвай, слепи са очите ми,
за теб дете съм малко и наивно,
а уж жената в мене преоткри!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.