Съвременно
Плачат голо-телеграфни жици.
Разюздан вятър гъделичка ги по опнатите струни.
Със нервен смях отлитат към небето птиците,
проклинайки не вятъра, а жеста му безумен.
И зъзнат покрай тях антените,
сподавили у себе си протест телевизионен.
И плюят нервно срещу тоя вятър,
светът, за който е самоирония.
А срещу птиците се зъби механично
и се възправя срещу покривите нищото.
Антени, светлини, цветя и личности
разпадат се, безпомощно излишни.
Разюздан вятър гъделичка ги по опнатите струни.
Със нервен смях отлитат към небето птиците,
проклинайки не вятъра, а жеста му безумен.
И зъзнат покрай тях антените,
сподавили у себе си протест телевизионен.
И плюят нервно срещу тоя вятър,
светът, за който е самоирония.
А срещу птиците се зъби механично
и се възправя срещу покривите нищото.
Антени, светлини, цветя и личности
разпадат се, безпомощно излишни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рени Григорова Всички права запазени
