severianin (Валентин Чернев)
417 677
2.05.2013 г., 19:38 ч.

Тайната вечеря 

  Поезия
538 0 4

 

ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ

 

 

Събрах най-близките – една дузина.

До ръбчето напълних всички чаши

с христова кръв – червено тежко вино;

разчупих хляба...

Тази нощ бе наша.

 

Сбогувах се със тях.

Бях стигнал вече

последния завой и виждах края.

Как бях отишъл толкова далече?

Как щях да продължа напред?

Не знаех.

 

Мълчах на масата.

И те мълчаха.

Бе сладък хлябът. Виното – горчиво.

Събрал ги бях под топлата си стряха

да се простим.

Защото си отивах.

 

Налях отново. Пиха. После още.

А виното бе силно и коварно.

Петли пропяха – значи полунощ е,

потайна доба, тъмна и невярна.

 

Да се простим.

Изглеждат уморени,

ще ги обори сън, ще спят до късно.

Така е всъщност по-добре за мене –

без плачове от тях ще се откъсна.

 

И станах.

Но предчувствие ме сепна,

пристъпих с разтреперени колене:

дванайсет побелели, достолепни

мъже за миг се скупчиха край мене

и всеки бързаше да ме прегърне,

да ме целуне братски по устата.

 

Опитах се очите им да зърна –

нали един от всички бе предател.

 

Но бяха потни мъжките им длани,

кесиите им от сребро тежаха

и аз разбрах: онези, дето храних

не само тая нощ под мойта стряха,

отдавна бяха ме предали вече!

 

Едва ли изборът им бил е труден –

преди да седнем, аз съм бил обречен:

вечерял съм с дванайсет стари Юди.

 

Сега ме чакат Via Dolorossa,

венецът трънен в края на живота...
Но всеки има кръст. И той го носи,

дори да не пътува към Голгота.

 

Разсъмва.

Иде стражата за мене.

С дванайсетте ще тръгна през полето.

Но там цъфтят, от мене посадени,

дванайсет

трепетликови

дървета.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??