Така е
Пиша като пеперуда
еднодневки всеки ден,
кат пчела се весден трудя -
белки спусна капка мед.
Но защо си ме орисал, Боже,
търтей тромав и проклет
и да искам да не мога
да даря лъжичка мед?
Лапам думи, смуча слово
да докарам свестен ред,
но излиза все отрова,
вместо вкусен речев мед…
Пък с такива като мене
наспорила е земята.
А кога сатър ще вземе
бедният читател,
та медеца да опита
най-накрая?
Пак наръфах тази пита,
както само търтей знае…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
*
