Така ли са ти плащали отците?
Така ли са ти плащали отците?
С последното петаче пред олтара...
А ти си плямпаш мъдрости и притчи.
И праведно ни учиш що е вяра...
Е, вярвам ти.
И бързо се научих.
В неделя заран свещите да паля.
Цветя отрано на иконата поднасям -
че страх ме е - духа да не окалям.
А тежко ми е все да се запирам,
когато твоят Рай не ми достига,
вратите да отворя и да стрелям
напъплилата паплач без да мигна.
С очите си. При тебе да ги пратя!
Да легнат слепи. Да се очовечат.
Че тежко ми е. Тежко ми е, Господи!
Тежи ми този гняв, така ми пречи...
А ти пак грешно ще ме съдиш.
Потъпкала съм манната небесна.
С гърди препълни ще ми се да дишам
и с цяло гърло ще ми се да кресна...
...
А аз...
Видях как плащат ти отците.
С последното петаче пред олтара.
Децата ми... През моя труп ще минеш,
но няма да ги учиш що е вяра...
И нека! Нека плачат монахините.
Че ще осъмна с плашеща усмивка.
На теб се смея. Смея ти се, Господи.
Робиня бях и пея инстинктивно.
Но нещичко от теб насън ме жегва.
Чак себе си затрих, за да ме найдеш.
Напъплилата паплач пали свещите
и дразнещо боботи: "Хайде, хайде."
...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
За добро или за лошо, колкото толкова
