Не ме вини че съм такава,
аз нямам никаква вина,
такава господ ме създаде,
мойто име е "жена".
Понякога нежна и ласкава,
понякога зла и нетърпима,
понякога дори безпомощна,
но винаги твоя любима.
Понякога утеха търся в твоята прегръдка,
а друг път те избягвам, нахлузвайки броня,
понякога ридая пред теб от безсилие,
а друг път и една сълза не мога да отроня.
Такава е сложна моята женска природа,
дори сама не мога да се разбера,
но да обичам и страдам... това поне го мога,
нормално, нали затова съм жена.
За вас мъже е моето послание,
обичайте ни, и ценете ни каквито сме,
защото жената е нежно създание,
но от вас зависи цветя или бодили ще сме.
© Валерия Иванова Всички права запазени