Такъв какъвто си
Искаш да ти кажа името си.
Аз нямам име.
Искаш да видиш лицето ми.
Аз нямам лице.
Аз съм всичко и нищо,
хармонията и хаоса в едно.
Чудиш се какво се крие зад маската,
но там е има само още една.
Опитваш се и се опитваш
да успееш коя съм аз, но
накрая няма да спечелиш.
Аз съм сянка, слуга и господар.
Аз може да съм деня,
но какво ми пречи и да съм нощта.
Може да се окажа сладка птичка,
пееща приспивна песен.
Или зловещо чудовище,
дошло от най-страшния кошмар.
И накрая какво?
Ще продължиш ли или ще се предадеш?
Не можеш ли да осъзнаеш, че
аз съм самата себе си,
нито нещо повече, нито нещо по-малко.
Всеки да ме вижда както си поиска,
те не са просто нисши същества.
Но аз знам истината за света,
скрита дълбоко в човешката душа.
Име, лице, образ...
На кого са нужни тези неща?
Вътре в теб име нещо по-важно,
Малко съкровище, ярка светлинка
и това си самият ти, такъв какъвто си.
© Диляна Неделчева Всички права запазени