Там
В подножието на съня ми,
при тънката бразда с реалността,
още се опитвам да простя без думи
на сърцето сляпата вина.
След писъка карминен на лъчите,
след тихото убийство на нощта,
още търся онзи малък бисер във очите си,
още не разбирам сълзите и смуглата тъга.
В подкожието бледо на деня ми,
някъде при скъсания вектор на дъха,
още тайно разговарям със скръбта ми,
между две въздишки търся да се преродя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
