Танцуващият с вълци, беше тъжен.
Навсякъде бе пълно със овце.
Вълкът отдавна бе от стадото пропъден
и липсваше конкретно и въобще.
Танцуващият почна да се моли:
"Един поне, проскубан и плешив".
Бездънна беше стадовата воля
и глуха, за живот и танц щастлив.
Танцувай със овце, че има много -
съветваха го старите овни.
Той бе готов на буря и на огън,
но с вълк да може танц да сподели. ...