Танцуващият с вълци

Танцуващият с вълци, беше тъжен.
Навсякъде бе пълно със овце.
Вълкът отдавна бе от стадото пропъден
и липсваше конкретно и въобще.

Танцуващият почна да се моли:
"Един поне, проскубан и плешив".
Бездънна беше стадовата воля
и глуха, за живот и танц щастлив.

Танцувай със овце, че има много -
съветваха го старите овни.
Той бе готов на буря и на огън,
но с вълк да може танц да сподели.

Блееха овцете и воняха,
една дори го сръфа за крака.
Те в опитите свои не разбраха,
че вълк той различава, от овца.

Тогава той се преквалифицира.
Търсещият - стана за света.
Той не танцува вече, а се взира,
вълк да разпознае във овца.