4.01.2025 г., 8:24 ч.

Таванска рапсодия 

  Поезия
105 4 3

ТАВАНСКА РАПСОДИЯ

 

... таванчето, в което си живея,

и трупам в рими своя трудов стаж,

на сто и девет метра е от кея –

пак толкова – до варненския плаж,

 

над неговите древни керемиди

е само Бог! – и синьото небе,

понякога ми слиза – да се видим,

като същински фокусник с бомбе,

 

четем си Пушкин, Яворов и Гогол,

и вечните Поети на света,

и казва Бог: – Не се напрягай много,

и тебе нявга ще те прочета!

 

И – за да не вечерям тъй самотен,

поравно хляб и риба си делим –

с красивата химера, че животът

от нас не се изнизва яко дим,

 

диванчето ми паяжини хвана! –

сънят все бяга в птичата ми вис,

и всеки дъжд мехлем е върху рана,

прокапе ли проклетият корниз.

 

Какво ми предстои, добре го зная –

Отвъд проводих толкова лета...

Живях с Любов, на хвърлей вик от Рая! –

в най-свидното таванче на света.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??