ТАЗИ НОЩ
ТАЗИ НОЩ
Светкавица през нас ще преминава,
ще се изгубва във безкрая,
нощта когато отминава,
когато ние знаем края.
До сутринта изпий ме бавно
и нека всяка глътка не засища,
и всяка глътка бъде жадна,
и нека тази нощ е всичко.
Нощта със устни да целунем
и да прегърнем всичките звезди.
Нощта за нас е пълнолунна
и е със нас, а ние сме сами.
Вземи сърцето ми в ръцете си
и на парчета го разбий -
когато падне във нозете ти,
отново със ръце го събери.
Виж как е ласкава за нас нощта,
виж, тя за нас е тъй красива.
Да се изгубим в нея с любовта,
защото бърза тя да си отива.
И да се потопим във нея заедно,
и бавно, бавно да се давим.
Един за друг да бъдем дявола,
от който да не се избавим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Банска Всички права запазени
