Тази нощ
Тази нощ ти не дойде.
Тази нощ на тебе обрекох.
Тази нощ със много звезди,
тази нощ на теб подарявам, Човеко!
Аз ще чакам до ранни зори,
за да бъда с теб, поне в мисълта.
Ако можеш, все пак намини,
не ме оставяй тъй дълго сама.
Ти се вслушай в нощния бяг,
тя, нощта, ще отмине,
ще застъпи на смяна денят.
И в песните птичи заслушана,
уморена от чакане, ще заспя.
Ще поседнеш тогава ти тихо край мен,
ще погалиш косите разрошени
и ще парнеш с устни страните ми.
Как обичам тези устни горещи,
тези длани, които немирно по косите ми шарят.
Тази близост, която ни нявга раздели,
за да бъдем пак заедно.
Ако можеш, при мен остани –
тази нощ е твоя и моя, Човеко!
1988 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени