Те
Мълчалива и навъсена сутрин
и неуморни хиляди различни хора.
Няма от никого да намериш подкрепа,
тук никой няма да ти бъде опора.
Изгубени в собственото си бягство,
те са разотиват на всички страни.
И собственото им сърце вече е тясно,
но те се преструват, че не ги боли.
Не са бездушни, а по-скоро безлични,
не са зли, а може би по-скоро самотни.
Те се стараят да изглеждат различно
и в целия този живот да бъдат страхотни.
Те не бързат за работа или за среща с любима,
не се притесняват от едно закъснение.
Те се страхуват само от това някъде да има,
някой за тях да напише стихотворение.
и неуморни хиляди различни хора.
Няма от никого да намериш подкрепа,
тук никой няма да ти бъде опора.
Изгубени в собственото си бягство,
те са разотиват на всички страни.
И собственото им сърце вече е тясно,
но те се преструват, че не ги боли.
Не са бездушни, а по-скоро безлични,
не са зли, а може би по-скоро самотни.
Те се стараят да изглеждат различно
и в целия този живот да бъдат страхотни.
Те не бързат за работа или за среща с любима,
не се притесняват от едно закъснение.
Те се страхуват само от това някъде да има,
някой за тях да напише стихотворение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
