Те това е юбоф
Де кажи ми що ме нечеш, а?
Грозан ли съм, или будала?
Имам дваес декара ливаде,
десет овце, и свете су младе!
Сиранье че мааш и извару
ютром на закуску със попару!
Лозье имам със илядо гьиже
колко у селото свете иже!
И магарето ми е добро.
Нема друго у цело село!
Ижата ми не е голема-
една соба, една одая,
ама па одърът ми е мек,
ланшьо сено наместо душек!
Имам гускье, имам и кокошкье,
а па ти ме нечеш! Божкье, Божкье!
Че те дебнем негде у градину
и че те извалям по гърбину!
Е, че поизмачкамо травуту,
ама че е добре на душуту!
Минюем покре вас да ме погледнеш
а ти како ме видиш и побегнеш!
Я те обичем више от прасето,
от кравуту с телето и кучето!
Меракът ми по тебе е голем!
Дофанем ли те, че те изедем!
Ночньом време сал тебе сънуем,
ко тенъц съм, одим и будуем!
Дъньом мислим па за тебе я
дом ли си, къде си отишла!
Ващи ми казуу, че си болна,
логома от мен си недоволна?
Изгоре по тебе, изгоре!
Мене много ми е терсене!
Я без теб че умрем! Не али се!
Кага доем у вас согласи се!
Че си родимо пешес деца
та да видиш кво е юбофта!
19.02.2019 г.
© Георги Иванов Всички права запазени