Те вървят
Отива си денят,
на запад слънцето преваля.
И залезът припламва в огнени отблясъци.
Но мен не ми се тръгва…
Искам да остана,
за да му се наслаждавам.
Скоро ще изгрее луната.
Те вървят – момче и момиче.
Тръгнали са нанякъде.
Мълчат. Колебаят се някак си.
Той иска да й каже колко щастлив е,
тя – нетърпеливо изчаква.
Градът остава зад тях.
Няма я гълчавата, отмира с деня.
Те вървят към онзи техен си свят.
Към къщата на мечтите, онази,
от приказки стари извадена сякаш.
За да останат насаме с любовта си.
Да се насладят като мен на залеза даже.
Защото сърцата им говорят.
И без предел е тяхната обич.
И не напразно всички думи са излишни.
…
Защото само така са щастливи.
А единствена луната им е съпричастна.
17 септември 2007
NG/nnn
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
