Театър
Играеш си ролята, мила актрисо...
Играеш в главната роля,
но само в твоя театър написана.
... Жалко е с ветрове да се гониш...
Сега си любовница, не си му любима -
нищо, че в чужда постеля те кани.
Туй, дето го няма, няма как да го имаш!
... Нищо, че криеш горчивите рани...
Нищо, че сега си красива и млада
и непознатото жадно те мами,
все още не знаеш какво е да страдаш.
Все още танцуваш в сладникави драми...
Играеш в средата на своя театър,
но забравяш, мила актрисо,
че думите "брат", "роднина", "приятел"
са думи значими. Думи със смисъл.
Ако за теб целият свят е игралка,
ако целият свят за тебе е сцена,
прости ме, принцесо, за тебе е жалко.
Добре, че в този свят няма място за мене!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
