Тръгваш си! Оставяш ме сама!
Болка силна се надига в
в празната душа...

Изминаха години, много дни...
Над мен ти не се смили!
Едничка утеха не намерих!

Чаках те и плаках! Чаках те и
молих! Но уви, не се завърна ти!
За грешката ми детска не прости!

От днес съм друг човек и ти за
мен ще бъдеш само спомен, пълен
с болка и тъга от бездната на
любовта!

И ето вече имам него, вече аз
не съм сама! А пред прага на
дома някой идва...

О, това си ти! Не си намерил друга
да те обича като мен! Плачеш, нима
това е типично за теб? Нима вече в теб
бие сърце на човек?

Прости ми, аз не съм сама! Че още
те обичам не е лъжа, но по-добре
с другия или сама, отколкото пак
да съм с тебе и да ме оставяш вечно
с наранена душа!

Да, съдбата е жестока и за всяко зло си
връща тройно! Болеше ме, когато ме остави,
щастлив с много други беше ти! Сега съм с
друг и виждаш ме щастлива! Осъзнаваш, ти загуби!
Да обичаш несподелено е гадно, нали?
Отречи, ако можеш, но сега не мен, А ТЕБ
ТЕ БОЛИ???!!!