Ех, Свят – Божествен!
За друг отреден.
Няма покой
за Душата!
Просяче гладно
подминах…
След мен – още
протяга ръката.
Мило и драго
бих дала, но...
Как?
Скитам, без дъх,
от години.
Вие сърцето...
От болка!
И пак – лумват
два пламъка сини.
Моля Те, Боже:
Децата пази!
Бди над душите им
клети.
С тих благослов,
щедро капят
сълзи…
Вместо броени
монети.
© Павлина Стаменова Всички права запазени