18.01.2007 г., 14:07 ч.

Терзанията на Любовта 

  Поезия
738 0 1
Терзанията на Любовта:

Странник вечен,без дом и семейство,
осъден на нещастие,самота и страх,
скитащ из мрачната пустош на живота,
Бога,Любовта и мен си - проклинам аз.

Кой е виновен за тези мои страдания?
Нима ти - повелителката на сърцето ми го стори?
Пред очите ми притъмнява,задавят ме ридания,
Защо аз, нещастният ти роб повярвах?

Млади,влюбени бяхме като гълъби невинни,
боготворях те - короната на моите мечти.
Отде да знам, че в диаманта ценен ларва пъпли,
Любовта ми ще отхвърлиш, в друг ще се влюбиш ти?

Не ще те проклинам аз - та ти си само човешко същество,
а този, който се е осмелил Любовта да създаде -
Бога или дявола презрян, не знам кой от тях,
неопознато е Нейното естество...


© Ростислав Аврамов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ростислав, любовта е прекрасно нещо!!!
    Има една подробност, всичко зависи от изпълнителите. Поздрави!!!
Предложения
: ??:??