Зима е. Зима и мъничко есен.
Нямаш и шал, ти, клета маймунке.
Погледът - търсещ, далеко отнесен
и всеки се удря в гърдите си: "Тук е!"
Какво си, маймунке, ти всъщност намерил?
Нима не по-сложни, по-жълти банани?
Ребра във криле си надменно разперил
в кавички душа озлобено да браниш...
Животът, маймуно, е зарче в Титаник...
туй сто златни кръста не ще променят.
И все пак от всички моряци избраник
си ти, за да видиш във ледника Ад.
попов.
© Александър Попов Всички права запазени