17.06.2006 г., 13:30

ТИ

882 0 2
Там, където детската си искреност оставих.
Там, където бях и уличница и светиня.
Този, който истински обичах и мамих.
Този, за който бях и кралица и просякиня.


Давеща се някога в безкрайното му море -
там, където спасението си винаги съзирах.
Този, който причупи свободните ми криле.
Там, където раждах се и пак умирах.


Този, който тръгва си отново
и този, за който все още ме боли.
Ти, който деспот роди в роба
и научи го да ликува и пълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...