17.06.2006 г., 13:30 ч.

ТИ 

  Поезия
718 0 2
Там, където детската си искреност оставих.
Там, където бях и уличница и светиня.
Този, който истински обичах и мамих.
Този, за който бях и кралица и просякиня.


Давеща се някога в безкрайното му море -
там, където спасението си винаги съзирах.
Този, който причупи свободните ми криле.
Там, където раждах се и пак умирах.


Този, който тръгва си отново
и този, за който все още ме боли.
Ти, който деспот роди в роба
и научи го да ликува и пълзи.

© Пепп Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??