Ти!
Изтрий сълзите от очите,
изтрий дълбоката печал,
измий ръцете от бедите,
и скрий, че някога си крал.
Не е ли важно да си кажеш,
какви ги свърши досега,
пред всички нас ти да разкажеш,
как прекара младостта.
Какво си дал на други хора,
усмивки или множество сълзи,
почувствал ли си някога умора,
и самотата да тежи.
За нищо ти не се пребори,
прахоса младоста си ти
или невярваш, чe боли,
човек без минало пред мен стои!
Опитай, не е късно да те има,
повярвай в своята мечта,
усмихвай се на всеки, който срещаш,
усмихвай се на любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Спасова Всички права запазени
