Ти си оня, който не срещнах някога.
Който, все още, без моята нежност,
след сивия ден, самотен заспива.
Ти си моя сън недосънуван,
рамото, което ми липсва.
Ти си ризата, която за теб ще избирам,
копчето, което с любов ще зашия,
цветето, което за теб ще поливам,
споделената радост и болка.
Ти си сливане в нощта под звездите.
Ти си топлина в зимната утрин
и топлината в мойта постеля.
Ти си искриците огън в очите,
ароматът на мед и на пита.
Ти си полъха нежност от дланите.
Ти си вярата и надеждата, и мечтите.
Ти си радост във дните и в нощите.
Ти си сълзи и смях от обичане.
Ти си делник и празник.
И всичкото.
Ти си оня, с чието име
свободата си ще наричам.
Ти си и тези думи изстрадани.
Може би ще ги прочетеш някога...
© Даша Всички права запазени