Незабравима (Кремена Стоева)
243 8721
11.10.2007 г., 15:40 ч.

Ти гониш 

  Поезия
2181 0 39
Не съм те харесвала никога... Знаеш ли?
Споделям от искреност... искаш... не искаш.
Тя, липсата моя... бе липса на хората.
(Спокойно говоря, недей да ми викаш).
Възхита ли? Да! Навести ме... не крия.
Не ме пита...  нахлу. (Някой друг коленичи).
Много бързаше. Каза ми "Здрасти"...  и тръгна,
но и все пак не съм пред платно на Да Винчи.
Не съм те обичала никога... Знаеш ли?
За крещящото его не давам от мене си.
И перото ти чезне самотно... усещаш ли?
Вечно търсиш вината във други, не в себе си.
И печелиш по толкова, колкото даваш.
Колко щастие краде? Не се ли засити?
На подобни величия как да се радваш?
Та дори с каци мед да ги срещат и с пити.
Сега те забравям завинаги... Знаеш ли?
( Не, не съм и очаквала сЪлзи да рониш).
Но и център не си на Земята... Не виждаш ли?
(За последно участвам в играта... Ти гониш).

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??