Ти ме обичаш по своя представа
Ти ме обичаш по своя представа
Ти ме обичаш по своя представа,
друга съм аз, разбери!
Маска за мен си измислил,
маска със твои черти.
Малко да бъда различна,
силно от мен си смутен.
Маската явно не става,
друго си мислил за мен.
Огнена, силна, с характер –
тези черти не вървят,
трябва да бъда послушна,
мила, добра като цвят.
Ти ме обичаш, но само
в свят изграден от лъжи,
маската трудно побира
тази представа, нали?
Тъй си живеем отдавна,
всеки във своя си свят.
Как любовта да открадна?
Само години летят…
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени