6.03.2007 г., 8:28

ТИ МОЖЕШ...

994 0 18
Когато рисуваш слънцето,
не забравяй  светлия корен!
Не забравяй, че небесният  прозорец
е вечно отворен,
от пламъка на ресниците!
Уморен е денят на слънцето,
от беди и интриги -
препълнен.
Нарисувай дъжда!
Да отмие човешката злоба
и всичката земна отрова.
Когато рисуваш слънцето
жълто - не забравяй
тъжната песен на залеза,
понесъл горчивата истина -
че светът все още не е осъзнал
светлината!
Нарисувай сърцето на слънцето
много голямо! Пълно.
Има какво още да дава.
Покажи ни само с четка пътеката
и по нея ще се върне доброто.
Рисувай и вярвай!
Станем ли много добри,
тогава небето ще ни помилва
и ще ни покрие със слава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасен стих,дано да станем по-добри...
  • Страхотно е...Поздравления!
  • Вес, светиш*

    поздрав за мъдрия стих!

    но...човешката злоба
    и слънце не я гори...
    знаеш.
    и вятър не я топи
    )
  • Радвам се,когато те чета!
    Поздравления!
  • Слънцето-върховен символ на живота и доброто.Заедно с това-опасен поетичен инструмент,ако се борави с него неумело.Веси с лекота преодолява божествената сила и превръща символа на живота в земна мярка за злото и доброто...И най-важното остава надежда за грешника-
    ЧОВЕК...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...