Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение
Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение
Аз съм псевдо-творец, странен.
Живея, за да ви критикувам със моите слова,
Дали съм праведен или грешен,
никога няма да разбера.
И това, което ме крепи е
да създавам разни странни неща.
Аз съм луд учен, побъркан.
Мисля напред във времето, като поет
летя над хората и описвам чувства.
Дали мога да изобретя няколко
нови луди изкуства?
И това, което ще остане от мен е,
че съм създал разни странни неща.
Ах, как ме мразят и лудите, и нормалните.
Как обръщат лицето си, щом видят нещо в моето настроение.
Ах, как и ти не намери сили да ме познаеш.
Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение.
Аз съм самотен моряк в лодка.
Плавах по целия океан от емоции и страх,
колкото пропадах, по-силен ставах.
После се оказах в Ада и бях умрял,
надолу отивах, но всъщност
летях...
Аз съм твой най-верен и вечен фен,
след тебе вървя, но ти винаги бягаш.
Не оставяш дори малко милост за мен,
а аз толкова неща ти дадох,
приеми и последния ми стих,
така лудо скроен...
Ах, как ме мразят и лудите, и нормалните.
Как обръщат лицето си, щом видят нещо в моето настроение.
Ах, как и ти не намери сили да ме познаеш.
Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение.
А сега за публиката на това лудо шоу,
да се получи някаква интрига и главния герой да умре,
да видим и черната страна на този живот.
Пред вас разпродавам и душата си гола.
Подарявам по-точно, да кажа, давам парче по парче,
за да оправдая тези два лева вход...
Аз съм псевдо-творец, странен.
Живея, за да ви критикувам със моите слова,
Дали съм праведен или грешен,
никога няма да разбера.
И това, което ме крепи е
да създавам разни странни неща.
Аз съм луд учен, побъркан.
Мисля напред във времето, като поет
летя над хората и описвам чувства.
Дали мога да изобретя няколко
нови луди изкуства?
И това, което ще остане от мен е,
че съм създал разни странни неща.
Ах, как ме мразят и лудите, и нормалните.
Как обръщат лицето си, щом видят нещо в моето настроение.
Ах, как и ти не намери сили да ме познаеш.
Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение.
Аз съм самотен моряк в лодка.
Плавах по целия океан от емоции и страх,
колкото пропадах, по-силен ставах.
После се оказах в Ада и бях умрял,
надолу отивах, но всъщност
летях...
Аз съм твой най-верен и вечен фен,
след тебе вървя, но ти винаги бягаш.
Не оставяш дори малко милост за мен,
а аз толкова неща ти дадох,
приеми и последния ми стих,
така лудо скроен...
Ах, как ме мразят и лудите, и нормалните.
Как обръщат лицето си, щом видят нещо в моето настроение.
Ах, как и ти не намери сили да ме познаеш.
Ти не обичаш поезия, затова ще ти напиша стихотворение.
А сега за публиката на това лудо шоу,
да се получи някаква интрига и главния герой да умре,
да видим и черната страна на този живот.
Пред вас разпродавам и душата си гола.
Подарявам по-точно, да кажа, давам парче по парче,
за да оправдая тези два лева вход...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
твориш, та твориш!
