ти си
ти си пролетно небе,
ти си пареща въздишка
на копнеещо сърце.
Ти си малко полско цвете
сред избагрени поля,
ти си трепетът в нозете,
тичащи към любовта.
Ти си мойта детелина
с четири на брой листа,
ти си нежната коприна,
меко галеща плътта.
Ти си тласъкът в гърдите
на обичащо сърце,
силата си на вълните
във разпенено море.
Вятърът си във косите,
който с сила ме пленява.
Блясъкът си ми в очите,
който мира не ми дава...
Мисля,че си заслужава...
За бебко
18 март 2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
