19.03.2007 г., 12:36

ти си

821 1 2
Ти си слънчева усмивка,
ти си пролетно небе,
ти си пареща въздишка
на копнеещо сърце.

Ти си малко полско цвете
сред избагрени поля,
ти си трепетът в нозете,
тичащи към любовта.

Ти си мойта детелина
с четири на брой листа,
ти си нежната коприна,
меко галеща плътта.

Ти си тласъкът в гърдите
на обичащо сърце,
силата си на вълните
във разпенено море.

Вятърът си във косите,
който с сила ме пленява.
Блясъкът си ми в очите,
който мира не ми дава...

Мисля,че си заслужава...

За бебко

18 март 2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...