И днес мина.Наближава утре.
Няма те до мен.
Знам,че скоро няма да те видя.
А това ме държи в злокобен плен.
Стихове пиша,но чета ги само аз.
Та те са толкова съкровенни.
Те се отнасят за нас.
Не искам някой да ги оплюе.
Да ги порицае и да ме нарани.
Защото те са ми скъпи-
колкото си ми и ти.
Понякога думите не стигат
за да изразя цялата болка и тъга.
Почвам да пиша и спирам...
с какви думи да изразя обичта си аз?
Нима някой друг е държал толкова на мен?
Не,не мисля...
Никой друг не е добър като теб.
Влудяваш ме и ме объркваш.
Заради теб правя необмислени неща.
Побъркваш ме.
Дори забравям коя съм аз.
Но ти си нещо друго.
Благодарение на теб станах по-добра.
Ти си мъж само за мен.
Ти ме накара да повярвам в любовта.
© Ванина Всички права запазени