Ти така реши
Дали съм те изгубила - не зная.
Може би съм те уплашила - гадая.
Така и не разбрах кога ме прецени...
Кога решението свое - присъда наша ти наложи.
Трудно е да мисля за отминалите дни, те са само прах в тъжните очи
Дори не мога и да искам втори шанс за нашите мечти - ти така реши!
И колкото и да се питам и гадая все едно и също виждам -
Теб и твоите очи - дълбоките, красиви, но ти така реши!
Мислех, че съм силна, мислех, че владея себе си поне.
Измамена оказах се като дете...
Поисках да мечтая и пропаднах в дълбините от твои страхове.
Протегнах ти ръцете си, но ти така и не ги пое...
Съжалявам само за това, което ни отне, за бъдещото наше време...
За онова, което сме и можехме да бъдем,
ти така и не разбра, уплашен от себе си избяга,
видял в лицето любовта...
И нека тази маска твоя ти напомня за отминалите дни
и самотата, която носиш под привидната усмивка да тежи,
защото мъжката ти сила куха се преви,
усетила веднъж дори какво е да погледна зад твоите стени...
Но ти така реши!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Всички права запазени
