Ти все си сам,
самичък бродиш
и се бориш!
И вече си там,
но пак самотен,
запазил тъжен спомен!
От битката погълнат,
стоиш във ъгъла,
преддверие на пъкала!
Опитваш се да се измъкнеш,
забиваш нокти в пръстта,
търсиш изхода!
Няма такъв,
сам се закопа
без борба!
© Зори Всички права запазени