Откъде да започна този разказ, не зная!
Началото все се заплита със края.
Разплитам го уж, ала нещо не става.
Дали да разказвам си заслужава?
Приятели двама и то тарикати,
(но интриганти били по-познати),
пускали слухове, следяли сеира...
Всеки четящ добре ме разбира...
И в лошотията има другарство,
но двама когато са, има коварство.
Кой им е лидер ли? Сложен въпрос.
Единият кух, а пък другия - бос.
Взех да разбирам защо е заплетен
разказът мой, макар непрочетен.
Нещо в душата като мишка го гризка,
а тя, да се свърши, конкретно го иска.
Няма как - почвам отдето го хвана.
Аз безучастен? Не ще да остана.
От лошото плаче всяко дете,
глупакът реве когато чете...
Скоро ще влязат в конфликт помежду си.
Тогава глупакът, глупост ще вкуси.
Това, май бе краят... Обърках се здраво.
Не ща да се връщам съвсем отначало.
© Валентин Йорданов Всички права запазени