23.01.2024 г., 7:04

То не е за разказване

345 0 0



Откъде да започна този разказ, не зная!
Началото все се заплита със края.
Разплитам го уж, ала нещо не става.
Дали да разказвам си заслужава?

Приятели двама и то тарикати,
(но интриганти били по-познати),
пускали слухове, следяли сеира...
Всеки четящ добре ме разбира...

И в лошотията има другарство,
но двама когато са, има коварство.
Кой им е лидер ли? Сложен въпрос.
Единият кух, а пък другия - бос.

Взех да разбирам защо е заплетен
разказът мой, макар непрочетен.
Нещо в душата като мишка го гризка,
а тя, да се свърши, конкретно го иска.

Няма как - почвам отдето го хвана.
Аз безучастен? Не ще да остана.
От лошото плаче всяко дете,
глупакът реве когато чете...

Скоро ще влязат в конфликт помежду си.
Тогава глупакът, глупост ще вкуси.
Това, май бе краят... Обърках се здраво.
Не ща да се връщам съвсем отначало.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...