Точно в полунощ
Черни видения и призраци
бродят в среднощна тъмнина.
Пронизващи, зловещи писъци
раздират тъжна тишина.
Излиза болката, заровена
във мръсната, дъждовна кал.
Врата от отвъдното зее отворена.
Убиват мъртвите души без жал.
Пробягват сенки, пищят гласове.
Проблясва острие на нож.
Този миг ще продължи със часове -
сега е точно полунощ.
Безмилостни, убийците на мрака
изгарят всяка светлина.
Убиват те и никого не чакат -
сега е тяхна собственост света.
Пълната луна зловещо грее,
черни облаци по небосвода тичат
и вятърът в очите ни се смее.
Такива нощи совите обичат.
Горят пламъци без искри,
крещят умиращи без глас.
Топят се мъртвите души.
Във полунощ е злото на власт.
Кръвта кипи, от вените извира.
Мирише на изгнила плът.
Надеждата дори умира.
Дишаш за последен път.
Облаци от пепел задушават
последния жадуван дъх.
Изхвърлят трупа ти, душата ти продават,
изгнилата ти плът гризе я плъх.
Тлеят душите изпепелени.
Последен тук е всеки миг.
Затварят се очите заслепени.
Във полунощ захлъхва всеки вик.
1998г.
гр. Чепеларе
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени
Някакъв ужас ме обзе...
