Той
Случайната ни среща. Мъж. Жена,
която го познаваше различен.
Разковничето на една съдба
е във старинния глагол обичам.
Улиса се в събудения смях,
във нежността на шеметната среща.
Но долови, което премълчах.
Прошепнато, преди да стана земна.
Облягах се на неговата сила,
когато ми порастваха крила.
Научих се да спя в една трапчинка.
И да не бъда ничия така.
Но само миг, преди да ме узнае,
си спомни, че е... и се приземи.
Което не посмя да обещае,
остана вътре в него да тежи.
Той още дава. Другото си рамо.
Прилича само на несподелен.
Случайно като тръгваше, забрави
най-нежното от себе си у мен.
която го познаваше различен.
Разковничето на една съдба
е във старинния глагол обичам.
Улиса се в събудения смях,
във нежността на шеметната среща.
Но долови, което премълчах.
Прошепнато, преди да стана земна.
Облягах се на неговата сила,
когато ми порастваха крила.
Научих се да спя в една трапчинка.
И да не бъда ничия така.
Но само миг, преди да ме узнае,
си спомни, че е... и се приземи.
Което не посмя да обещае,
остана вътре в него да тежи.
Той още дава. Другото си рамо.
Прилича само на несподелен.
Случайно като тръгваше, забрави
най-нежното от себе си у мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
